Анализи | Ако европейски гръм удари… – Dnevnik.bg

Анализи | Ако европейски гръм удари… – Dnevnik.bg.

На 5 ноември 2012 г., в деня на Гай Фокс, опитал се да взриви британския парламент през 1605 г., в България също нещо се взриви. С гръм дойде окончателната яснота, с кого си имаме работа в лицето на ГЕРБ-овото управление, накъде то води нещата, какво смята да ни прави и пр. Както винаги, ГЕРБ-ерите сами си казаха всичко; стига да има кой да чува.

Бойко Борисов: „Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души милион и половина няма да карат ски.“ Хилядата негодяи, за които иде реч, са протестиращите, окупирали Орлов мост през юни.

По друг повод премиерът обясни, че магистралите са скъпи заради същите негодяи – еколозите, които вдигат пушилка заради „гущери и таралежи“, минаващи по настилката.

Петър Василев – началник на отдел „Досъдебно производство“ към СДВР, пък оправда искането си за нарушаване закона за лекарската тайна с: „Аз не познавам наркоман, който да не е престъпник.“ Болните също са негодници.

 

Вече не са „от добрите“ и доста фермери. Министърът на аграрните дела обяви спиране на субсидиите за зърнопроизводители и пренасочване на парите към краставичари и свиневъди.

Добавяме към тази смес текущия по същото време скандал с Брюксел заради избора на съдия Марковска в Конституционния съд и получаваме съответния коктейл.

Не разбирате за какво иде реч? Ще ви го раздъвча.

Пита се: как ГЕРБ-ерите мислят да управляват още един мандат, след като дори на тях им е ясно, че на изборите ще вземат по-малко гласове от БСП? Доскоро беше очевидно, че мислят да заложат освен върху изборни манипулации (отмъкване на бюлетини с чували например) върху вкарването в парламента на партии-патерици, с чиято помощ ГЕРБ да формира мнозинство, като например СДС, новата партия „Янев-Марешки“, новата партия на Касим Дал и пр.

Тази схема обаче е прекалено сложна и изисква прекалено много разнообразни усилия, фокусирани върху краен резултат. Това точно ГЕРБ не умее. Затова решиха да правят друго: да овладеят властта до такава степен, че да не могат да бъдат избутани от там. Методите са елементарни, но вечни; някои от тях са описвани още от Аристотел, а други са с по-нов адрес – Путин например.

Става дума за усилие, вървящо по няколко писти: посочване на врага; сплашване на населението и овладяване на медиите; противопоставяне на едни хора на други; ликвидиране на законността и на институциите; разплискване на кал върху всички, така щото да не остане никой чист; наместване на „свои“ хора независимо от партийния им (или друг) признак на възлови места във властта. Да огледаме пистите една по една.

Посочване на врага

„Тактиката на салама“, измислена и прилагана още от Хитлер, представлява следното. Нарочва се една група от населението като такъв зъл враг, че за него няма законова закрила. После, след като въпросната група е ликвидирана, се нарочва друга вражеска група от населението и така, докато „саламът не бъде изяден парче по парче“.

Според СДВР всички хора в метадоновите програми са престъпници и разбивачи на аптеки и затова не могат да се радват на закрилата, осигурена им от лекарската тайна. На факта, че не всички са престъпници, горецитираният шеф на СДВР отговаря така: „Възможно е полицията да не ги е хващала просто.“ Тоест всички са бандити, просто някои още не сме ги хванали, какъв закон, какви пет лева? Затова целта на МВР е формулирана така: „Значи, това са кръг от хора, които ние трябва да изчистим.“

Всички хора, свързани с нещо „зелено“, също подлежат на изчистване. Според властта токът е скъп заради „зелената“ енергия; магистралите са скъпи заради „еколозите“; на Витоша няма да се карат ски пак заради тях и пр. Предстои властта да ни съобщи, че и „зелените“ нямат правото да се радват на закрилата на закона.

Целта е публиката да свикне с мисълта, че цели групи хора нямат правото на живот според закона – че в крайна сметка волята на властта е закон. Веднъж свикне ли се с това, всички се отказват да оспорват властта; и тя започва да векува

Сплашване на населението и подчиняване на медиите

Години наред ГЕРБ окуражаваше формирането на медийни монополи и въвеждането на цензура в медиите. Напоследък активно засилва този процес със съответните резултати. Според новините на „Нова тв“ например не е имало изказвания от външния министър и от президента по повод скандала с Брюксел. Изказала се била само Фидосова.

Вече и държавният глава попада под ударите на цензурата. От нея криво-ляво успяват да се измъкнат само шепа издания, тв и радиоканали. В останалите десетки медийни източници съществуват все по-подробни списъци със забранени теми и имена.

В своя устрем към вечността властта наскоро придоби пряк контрол върху два традиционно водещи всекидневника. Всички знаем кой ги купи – и, по-важното, с чии пари – но никой няма да си каже. Защо? Защото, освен забранителните списъци из медиите вече шества и страхът – основното оръжие на всеки тиранин. Хайде, обявете кой плаща за въпросната сделка, след като знаете какво могат да ви сторят хората, платили сметката…

За всеки случай властта вече публично размахва пръст на малкото останали непокорни медии. Достатъчно е да си спомним поведението на министър Цветанов по „Хоризонт“ на 4 ноември. Според него скърцането със зъби от Брюксел е резултат не от действията на властта, а от въпрос на радиожурналист. И вицето на властта започва да инструктира медията в стил „Тодор Живков“: „Защо нямаше въпрос или пък ако имаше въпрос от страна на журналист, и примерно давам за пример БНР, ако беше зададен въпросът към говорителя на ЕК: „Какъв е вашият коментар за оправдателната присъда на Марио Николов…“

И, по повод провалени дела срещу бандити: „Кажете ми къде бяхте вие като журналисти? Къде бяха тези неправителствени организации, които защитават правата на хората?“

Към 90% от медиите вече обслужват властта и не допускат заемането на критични позиции спрямо нея и нейните приятели. Слушателите на Цветанов вече разбраха, че на прицел са и неправителствените организации. Това обаче не е достатъчно. Населението също трябва да бъде сплашено, за да не реши да гласува неправилно. Това е причината полицията да тормози хора за текстове на песни или за снимане на спящи ченгета.

Това са случаите, за които знаем. Не се знае например, че наскоро и наша скромност даваше писмени обяснения в РПУ за нещо, което съм казал в телевизионно интервю три месеца по-рано. Засега не раздухвам случая, защото приемам, че въпросният началник новобранец нещо се е объркал. Следващия път ще им стоваря небето на главите. Повечето хора обаче ги хваща страх, когато униформените им връчат кофата с мастилото – и затова все повече граждани ще бъдат привиквани да се обясняват в писмен вид. Да се знае, че нашата полиция бди…

Подкрепата на ГЕРБ за монополите също се подрежда в тази поредица. Задачата на монополистите е да сплашат своите работници и техните семейства така, че да гласуват правилно на изборите. Не гласуваш – оставаш без работа.

За да бъде сплашено населението качествено, трябва да се постави и въпросът за живота и смъртта. И това предстои. С какво ли, пита се, ГЕРБ ще благодари на Марешки за формирането на партия, която да играе патерица на ГЕРБ? Е, как с какво? С установяването на монопол на Марешки в аптечното дело. Който не слуша – няма за него лекарства. Лекарствата – само за послушните (правилно гласуващите).

Противопоставяне на едни хора на други

Това е класика, описвана още от Аристотел. Ако искаш да си качествен тиранин, задължително трябва да противопоставяш хората едни на други. Да се мразят взаимно, за да не ти направят мечка на тебе.

ГЕРБ започнаха тази игра с обяснението на Дянков, че с данък „лихви“ ще се взема от „богатите“, за да се дава на „бедните“. Играта продължи аграрният министър с обясненията си, че спира парите на зърнопроизводителите („за да не дотираме арабите“, каквото и да значи това), за да плаща на други категории фермери. Напоследък в думите на премиера пък започва да прозира противопоставяне „Северна срещу Южна България“. И, разбира се, прозрачен е опитът да бъдат подстрекавани „милион и половина“ столични туристи срещу „хилядата“ окупанти на Орлов мост.

С приближаването на изборите това противопоставяне ще продължи. Гответе се за близки срещи с репресивните органи

Ликвидиране на законността и на институциите

От първия си премиерски ден Бойко Борисов обезсмисля институциите и законността. Той не ги ползва и затова не разбира смисъла от тяхното съществуване. За него всичко е лично: има проблем, намираме онзи, който го създава, договаряме се с него.

Институциите доста бързо влязоха в тази схема. И там всичко стана лично. Дали гражданинът ще получи изискуемата услуга или не – зависи от това дали на чиновника му харесва този гражданин или не. Разпространявайки се върху държавните плащания, обществени поръчки, европейски проекти, подходът „всичко е лично“ въведе корупцията като начин на живот – нещо, което тройната коалиция се беше опитала да направи, но не успя.

Всеобщата корупция, разбира се, ликвидира самата възможност да има върховенство на закона. Законът се прилага според човека, а не според разпоредбите. Самият премиер даде посоката, когато прикри Мишо Бирата от митническа проверка.

Принципът „всичко е лично“ бързо навлезе в самото правене на законите. Появиха се закони, правени в интерес на приятели на премиера като Цеко Минев и Емо Ротманса. Всички опити за налагане на закона върху такива приятели и съратници – случаят с монопола на „Лукойл“, разследването срещу Искра Фидосова и пр. – бяха спрени.

Накрая министърът на вътрешните работи анонсира предизборната линия на силовите органи. Полицията няма да „ни пази“. Полицията ще ни мачка, ако се опитаме да повдигнем въпроса за почтеността на някой приятел на властта. Затова МВР днес работи по въпроса да хванем онзи, който натопи съдия Марковска; а не върху въпроса Марковска да не би да е корумпирана…

 

Разпадът на законността винаги създава опасности за националната сигурност и България на ГЕРБ не е изключение. Докато български институции водят тежки преговори с „Газпром“ за цената на газа, премиерът Борисов – на принципа „всичко е лично“ – моли „Газпром“ да… купи ЦСКА. С което, разбира се, прави невъзможна българската преговорна позиция по цената на газа.

 

И, разбира се, няма никакъв шанс прокуратурата да повдигне обвинение срещу Бойко Борисов, посочен като главен виновник за отнемането на живот в последното загубено от страната дело в Европейския съд за правата на човека.

 

Разплискване на кал

 

ГЕРБ усилено прилага и друг тираничен похват, описан от Аристотел – оплескването в собствената кал на всички възможни опоненти, така щото обществото да не вижда смислена алтернатива на управлението. От името на ГЕРБ Яне Янев непрестанно залива с кал партията на Кунева, а първановисткото крило в БСП се подреди до ГЕРБ в защитата на съдия Марковска. Ежедневен фонтан кал се изсипва и върху Иван Костов.

 

Онези, върху които кал не се изсипва, са само съюзниците на ГЕРБ – СДС, Яне Янев, „Атака“, Марешки, Касим Дал.

 

Овладяване на всички власти от „свои хора“

 

Чрез своите приятели монополисти ГЕРБ що-годе овладя икономиката. Стои въпросът: Как да овладее всички, инак разделени по конституция власти?

 

В това отношение ГЕРБ прилага опита на Русия. Там преди десетина години КГБ реши, че няма нужда да управлява чрез посредници, след като може да управлява директно. Под ръководството на Путин точно това стана – кадри на КГБ са на върха на всички власти в Русия независимо от тяхното формално разделение. И властите правят онова, което иска КГБ, а не онова, което пише в законите.

 

В предизборния период в България се случва същото. Тук обаче властта се завзема не от ДС, а от МВР, представлявани от Бойко Борисов и Цветан Цветанов. В последните седмици милиционерите ударно овладяха и върховете на съдебната власт. Има време до изборите чрез съответните назначения надолу по веригата, кадрите на МВР да подчинят на себе си важните съдилища в страната така щото никой да не може да оспори регистрации на партии, избирателни списъци, изборни резултати.

 

Милиционерите превзеха съдебната власт и затова ВСС няма никакъв шанс да се противопостави на натиска на министър Цветанов върху независимостта на съда. Напротив, ВСС вече демонстрира милиционерското си мислене, като (временно) съсредоточи ръководството на следствието и на прокуратурата в едно лице – на Бойко Найденов. И веднага отдалечи датата на избиране на главен прокурор за средата на декември. Дотогава Найденов ще може да изпълни поставените му от милиционерската клика задачи, каквито и да са те.

 

Има ли сметката кръчмар?

 

Трябва да се признае, че ГЕРБ наистина успя да постави основите на диктатура от балкански тип. Наистина, планът е плосък и примитивен – по милиционерски. Но е прост, което го прави ефективен.

 

Най-вероятно управляващите вече са потривали ръце и са се тупали по гърбовете, когато обаче изневиделица ги удари европейски гръм. В първите дни на ноември властта се оказа под такъв кръстосан международен огън, какъвто тройната коалиция никога не успя да предизвика върху себе си.

 

Комисарят на ЕК по медиите Нели Крус писа до премиера остро писмо, настоявайки държавата да спре контрола върху медиите. Посланикът на Германия се оплака от цензура в проправителствен вестник. Посланиците на 25 световни държави протестираха срещу опитите на правителството да ликвидира зелената енергия. Накрая говорителят на Европейската комисия заплаши с извънреден доклад заради вкарването на съмнителни лица във върховете на съдебната власт.

 

На Станишев от ЕС му бяха спрели някакви пари, което предизвика криза в управлението. Върху Борисов се изсипва ураган от европейско негодувание, какъвто в Европа не е имало, откак преди години неофашистите бяха взели властта в Австрия. Криза в управлението обаче няма. Има опит на ГЕРБ да се „оправи“ с ЕС със същите методи, с които се оправя у дома.

 

ГЕРБ отвърна на ударите с прилагане на тактиката „всичко е лично“. Нели Крус се била лично объркала. Германският посланик не познавал правилата на медийната работа. Говорителят на комисията бил човек, надаващ ухо на клюки; и освен това бил само временен и не изразявал никакво официално становище.

 

Ако ставаше дума за България, тук всичко щеше да свърши. Но става дума за Европа, а там все пак институциите и правилата са по-важни от личностите. Затова комисията на два пъти повтори, че говорителят й изразява официалната позиция. Вторият път това натърти самият председател Барозу, макар според Борисов той да му е „приятел“.

 

Властта обаче продължава да мисли, че милиционерските хватки, успешни в България, ще дадат резултат и в Европа. Натъкнал се на позицията на ЕК като институция, Цветанов отърча до шефа на ЕНП, за да реши въпроса с лични договорки. И триумфално съобщи: шефът на ЕНП каза, че не сме скарани с Европа. В същото време Борисов правеше същото – обезсмисляше решение на европейска институция. Просто отказа да поеме отговорността за отнемане на живот, вменена му от решение на Европейския съд. Не ще и толкоз. Съдът не му е приятел и той няма да приема неговите решения.

 

Брюксел не е Банкя обаче. Там нещата не са лични, а са институционални. Това, че българските управници не ги е страх от Брюксел, просто показва, че са прекалено примитивни, за да могат да си представят последствията от случващото се. Джапат с калните си галоши по паркета и си мислят, че могат да се договорят с коняря, та да не ги изгони чорбаджията…

 

Да теглим чертата. ГЕРБ биха имали шансове да установят диктатура на принципа „всичко е лично“, ако не беше ЕС, където всичко е институционално. В крайна сметка европейските институции са по-силни от българските милиционери. Това положение създава възможността ние самите да изгоним милиционерите обратно там, откъдето изпълзяха.

 

Май е време да правим паметници на всички, които успяха да вкарат България в Европейския съюз…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *