Анализи | Изборът на главен прокурор: Бий смутителя, пази статуквото – Dnevnik.bg

Анализи | Изборът на главен прокурор: Бий смутителя, пази статуквото – Dnevnik.bg.

Докато отварях файл, за да започна този коментар (петък вечер, 21 декември – бел.ред.), дойде съобщението, че президентът Росен Плевнелиев е подписал указа за назначаването на избрания на 20 декември нов главен прокурор Сотир Цацаров, досега председател на Пловдивския окръжен съд.

Държавният глава малко закъсня. Междувременно две парламентарни партии – БСП и ДСБ, бяха излязли с позиции, в които нарекоха процедурата за избора с истинското й име – порочна и несъобразена с конституционното изискване за таен вот, нещо повече – несъобразена с юридическото понятие избор. А от Европейската комисия заявиха, че „никой няма интерес от това ключовите ръководители да започват своята работа, обременени от сянката на съмнение. Затова е разочароващо, че ВСС не е съумял да организира работата си по начин, който да избегне противоречиви решения в това отношение.“

Няма избор когато са трима кандидатите и за тях не се гласува едновременно

още по-малко – когато се гласува само за един – както и да ни уверяват министърът на правосъдието Диана Ковачева и мнозинството на Висшия съдебен съвет (ВСС), което избра тази процедура. Каза (им) го многократно не кой да е, а председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев. В нормалните държави това би имало значение. В България обаче председателят на другата върховна инстанция – Върховния административен съд (ВАС) – Георги Колев каза обратното, въпреки че досега практиката е да се гласува с бюлетини за повече от един кандидат.

Привечер президентът явно се е видял принуден да бърза, нямаше как да изчака след Коледа, в следващите дни щеше да бъде засипан с позиции на неправителствени организации, които влязоха в тъй наречения граждански съвет към ВСС, където лека полека ще се превръщат в украсителен аксесоар, който трябва да създаде пред Брюксел видимостта, че нов и реформиращ правосъдието орган управлява съдебната власт (Българският хелзински комитет обяви в деня след избора, че оттегля членството си от гражданския съвет – бел.ред.).

Съчувствам на президента, защото надали е знаел, че характеристиките на този сценарий са почти криминални. Наричам ги почти криминални, защото седмица преди вота „Медиапул“ направи собствено разследване, което постави под съмнение електронната система за гласуване, но ВСС не разпореди проверка. И защото няма обяснение амбицията или ината, с която 12 души във ВСС казаха не на нормалната процедура за гласуване с бюлетина и предпочетоха електронния вот.

На ВСС изобщо не му пука – това е изводът от всичко,

което се случи с избора на новия главен прокурор, но и около избора. И с действията си по процедурата и на самото изслушване мнозинството от членовете на съдебния съвет всъщност сами компрометираха избирането на нов главен прокурор (каквато и да е неговата кандидатура).

Да примопня още няколко събития:

– На 14 декември излезе решението на Пловдивския районен съд, което оневини вътрешния министър Цветан Цветанов по делото, заведено за клевета от съдията и председател на Съюза на съдиите (тогава) Мирослава Тодорова. Министърът не е изрекъл клевета, а изразявал мнение и критика, на които имал право, каза съдът.

– На 18 декември излезе решението, по-точно подобието на решение, на Петчленния състав на Върховния административен съд като последна инстанция за потвърждаване на първото дисциплинарно наказание на Мирослава Тодорова. Мотивите на ВАС по него могат да бъдат единствено срам за всеки съдия.

– Междувременно ВСС прие процедура, като въведе електронното гласуване, което би могло да мине за избор само ако кандидатът е един. Въпреки лавината от протести, мнения, обсъждания и унищожителни критики на решението за електронно гласуване, прилагано за трима кандидати последователно – никакво отстъпление на мнозинството във ВСС и никакъв разумен аргумент. Факт, който показва или всъщност доказа, сега, от дистанцията на времето, че начинът на гласуване е неотменима част от сценария.

А на самата процедура беше гласуван само Сотир Цацаров и това не позволи да се види дори от кого от другите кандидати (Галина Тонева или Борислав Сарафов) са били прелети гласове към победителя (Цацаров имаше публично подкрепата на 7 от членовете на ВСС, Тонева и Сарафов по 5 и 7 не бяха заявили официално имат ли фаворит).

Произвол за обезсърчаване и страх

Всички тези събития – заедно и поотделно – трябваше да нагнетят страх и обезсърчение сред магистратите, говоря за почтените прокурори и съдии, които искат промяна: кариерно израстване без услугите тип „Красьо Черния“, без злоупотреби с влияние за уреждане на крайморски терени за роднините на висши магистрати, които искат еднакъв аршин за поощряване и наказване, а не по показателя близост до началника, който е близък на властта.

Ще правим каквото си искаме. Решаваме ние, и да се възмущавате, и да говорите пред медиите, с вас е свършено. Може да ни спре евентуално само Брюксел, но на него му писна – това е внушението на безпардонния произвол, възможен само в привидно правова държава.

А когато дойде денят на самия избор – маските паднаха окончателно. Който се осмели да говори конкретно и да изрази позиция в тези десет часа – лична и мотивирана позиция, да бъде различен, свободен, нелицемерен, както направи съдия Калин Калпакчиев, тежко му и горко.

Ах, тези гадни „два сайта и един вестник“

„Калпакчиев се опита да повлияе на вота ни, както много медии се опитват да го правят, но общественото мнение не са два сайта и една телевизия“, заяви председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров. „Анализът на Калпакчиев ми прилича на копи-пейст на медийните коментари“, каза с погнуса друг член на съвета – Галя Георгиева. (Ах тези медии, ех, да ги нямаше, какъв рай щеше да настъпи!) Калпакчиев наруши закона, извисиха глас още двама членове на прекрасния, коренно различния от стария нов ВСС.

Същият съдия Калпакчиев неотдавна предложи на ВСС да се набележат мерки да не се повтарят кадрови скандали за висши държавни длъжности като този с Венета Марковска, както и да се провери как се спазва принципът за случайно разпределенише на делата във ВАС, но съветът отхвърли всички предложения.

В четвъртък вечер реакцията на членове от ВСС към становището, прочетено от колегата им Калпакчиев, включително и на правосъдния министър Диана Ковачева, която ръководеше заседанието и се опита да го прекъсне или омаловажи, беше втрещяваща. И вместо услуга, изигра лоша шега и на избирането на новия главен прокурор, защото затвърди усещането за сценарий.

Така дори да си представим, че избраният Сотир Цацаров съчетава всички най-високи нравствени качества и професионализъм,

над избора му винаги ще тежи сянката от порочната процедура

и от там съмненията за бъдещи зависимости.

А смутителите на спокойствието трябва да бъдат неутрализирани. Изборът на главен прокурор стана част от опазването на статуквото.

Указът е издаден, Сотир Цацаров вече е главен прокурор. Все си мисля, че отстояваната с орезиляващ за ВСС инат процедура е знакът за мрачното задкулисие, в което е написан сценарият. Сценарий, чийто финал изненадващо и без мотиви сложи президентът (той можеше да върне избора в изходна точка именно заради процедурата, а не заради избрания кандидат). И вече ще му е доста трудно да убеждава, че се бори за реформиране на правосъдието. Фронтът е отдавна очертан – или смутителите, или статуквото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *