Анализи | Недоволство 2.0 – Dnevnik.bg

Анализи | Недоволство 2.0 – Dnevnik.bg.

От Георги Деянов

Недоволството е вече различно. Целта не е да се излъчат лидери и да се делегира отговорност. Няма отново да се натоварят шепа супергерои с надежди, очаквания и разочарования. Гражданската активност не е еднократно действие веднъж на няколко години. Не работи досегашният модел на несъгласие, гласоподаване и прибиране вкъщи да се осъществява телевизионен “контрол”. Стига гневно гледане на телевизия.

Не на демокрацията от дивана

Изключва се автопилотът, отговорността за живота се поема на ръчно управление. Ежедневно.

Благосъстоянието в развитите страни се създава от свободната инициатива, творчество, съзидателност на хиляди хора. Всеки, който отговаря на минимални и еднакви за всички изисквания, може да създаде организация, с която да се бори за възможности. В стопанството с отворен достъп има стимули и условия за все по-ефективно създаване на стойност. Основен източник на награди става иновирането. Политиката е управление на общите дела – процес на взимане на решения какво да се прави, за да не живеем по-зле – управление на кризи, и какво да се прави, за да живеем по-добре – политики на развитие. В отворено и открито състезание на идеи и решения паят за всички се увеличава. Магията е в неизчерпаемият ресурс на човешкото въображение.

Отворен достъп в стопанството причинява и поддържа

отворен достъп в политиката и обратно. Установява се двоен баланс, който освен динамични пазари създава свобода и отговорност. Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни винаги, когато интересите им са застрашени. Класическо негово проявление са природозащитници, протестиращи срещу промени в правилата, които улесняват разграбването и унищожаването на природата. Именно в постоянен мирен сблъсък на интереси се осуетява раздаването на привилегии на малка група за сметка на всички останали, а стопанството се развива устойчиво.

Въпреки всичко свободата и отвореният достъп не са естествени за обществата. Модерни изобретения са. Естественото е да има владетел и поданик. Владетелят измисля и налага законите. Раздава справедливост, както я разбира и чувства. Определя кой какво и как ще произвежда, прибира дан. Поданикът има право да спазва правилата. Ако е послушен и има късмет, преживява. Често безчестно в оскъдица, бруталност и страх отглежда децата си и ги учи за смирената главица. Свободата не изненадва народите. Не може да се внесе или да се получи даром. Не се предизвиква чрез ритуал, нито (с) дистанционно. Очевидно е, че

нормалността не се причинява и само с ентусиазирано гласуване

Заблуда е, че не може да се осъществява също толкова ентусиазиран, постоянен, пряк контрол върху решенията, които взимат политическите лица.

Осъществяването на общуване никога не е било по-достъпно. Не е луд този, който яде баницата, а който го държи офлайн. Ако гражданите не изискват от политическите си представители, олигарсите ще продължат да го правят. Всяка възможност за непрозрачно, необективно взимане на решения и разпределяне на ресурси ще се оползотвори. Най-силното оръжие срещу кражбата и лъжата е осветляването. Превенция чрез прозрачност.

Вторачването в политиката, и още повече участието само веднъж на няколко години, произвежда половинчатите резултати, в които сме затънали днес. Съгласието за живеене в обществен строй, основан на политически плурализъм и пазарна икономика, не е равносилно на произвеждането му. Преходът ни към общество на отворен достъп е като модерна съраунд система, която не сме доинсталирали. Не е изненадващо, че не се чува добре.

Липсващите отворени достъпи и свободни пазари се извоюват всеки ден. Взискателно пазаруване помага. При възможност потребяване на екологично честни продукти. От домати, през социологически проучвания до политически решения. Подкрепа за монополите не се равнява на подкрепа за развитието на динамично стопанство. Неуместно е да се твърди, че пазарната икономика се проваля в България: за 1300 г. никога не сме имали стопанство с динамична конкуренция, основана на отворен достъп.

Разбиването на информационния картел

от новите медии е отличен пример как се печели от конкуренция. Отворен достъп до алтернативни източници на информация притиска традиционните медии да отразяват и анализират събитията и процесите, които хората смятат за важни, по обективен начин. Репутацията на медиите, които не отговарят адекватно на търсенето на истина, се съсипва чудесно.

Свободно е обществото на активно участие в процеса на взимане на решения. На будно разбиране
на причините и пречките пред развитието. Свободата е отговорност уменията и предприемчивостта да се използват за увеличаване на благосъстоянието. Борбата отново е за свобода. Естествено е облагодетелстващите се от правилата на статуквото да пречат на демонтирането им. За останалите е революцията на осъзнаването, че промяна е възможна.

Пречупване на мита за незначителността. Свободният човек, независещ от държавата, от олигарси, изправено защитава правата си. Последователно и прагматично създава, налага и спазва правилата на печелившата игра. Днешните българи от исторически шум се превръщат в архитекти на обществото на отворен достъп. Отново е интересно. Началото на края е поставено и вдъхновява. Защото освен красиво тук е и възможно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *