Интервю | Светлин Наков, Академия „Телерик“: В ИТ индустрията има огромен неосъзнат потенциал – Dnevnik.bg

Интервю | Светлин Наков, Академия „Телерик“: В ИТ индустрията има огромен неосъзнат потенциал – Dnevnik.bg.

През 2015 г. в България ще има недостиг от 22 000 софтуерни инженери, показва проучване на Българската асоциация на софтуерните компании от тази година. Дефицитът на квалифицирани хора в сектора на информационните технологии продължава да е най-голям не само в България, но и в световен мащаб.

Причината е, че в момента това е най-динамичният пазар, а заедно с това бурното развитие на технологиите постоянно изпреварва знанията, придобити в гимназията или университета. Неотдавна изследване на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) показа, че ако не опреснява знанията си, един софтуерен инженер може напълно да изпадне от тенденциите само за четири години.

Заради необходимостта и липсата на качествени кандидати, все по-честа практика на компаниите от ИТ сектора е сами да обучават хора за работата. Българската софтуерна компания „Телерик“ отива още по-далече.

За четвърта година в структурата й функционира учебна академия за подготовка на кадри за ИТ индустрията. Тя вече се радва на такъв успех и наплив от кандидати, че постоянно разширява дейността си и от фирмата обмислят да създадат собствен университет. Обучението във всички 33 курса за 13 професии е напълно безплатно и достъпно за всеки заинтересован. Тази година от възможността се възползват над 4000 души.

Академията на „Телерик“ се вписва идеално и в контекста на добрите практики за корпоративна социална отговорност. Светлин Наков, мениджър „Технологично обучение“ в компанията, представи дейността й по време на форума на в. „Капитал“ „Бизнес с кауза“ като пример за това как безвъзмездното обучение може да помогне едновременно на обществото и на бизнеса. „Дневник“ също разговаря с мениджъра по темата.

Какво е значението на Академията като част от корпоративната социална отговорност на „Телерик“?

– За мен да имаш социална отговорност е да правиш нещо за обществото. Да нахраниш някого или да помогнеш на някой болен е хубаво, но какво става на следващия ден… Винаги съм бил на мнение, че не е достатъчно да дадеш храна на хората, а трябва да ги научиш как сами да правят храна. Не да излекуваш някого, а да го научиш как да опазва здравето си. Именно на това сме се посветили. Истинската социална отговорност има смисъл тогава, когато се прави мащабно и когато хората, които виждат резултата от нашата работа не са пет, 20 или 100, а са хиляди.

Ние правим бизнес с кауза. Подпомагаме и нашата фирма като задържаме най-талантливите ученици на работа при нас, но в много по-голяма степен подпомагаме обществото. Ако научиш човека да изкарва пари, да работи, да развива индустрията, да работи в екип, да споделя концепцията, че образованието е безплатно, каквито са принципите в Академията, тогава създаваш хора, които ще бъдат социално отговорни и ще продължат мисията след теб.

Добре е да правим туризъм и да отглеждаме картофи, но трябва да се ориентираме и към пазара. А защо да не го правим социално отговорно. Неслучайно това се случва във фирмите – там е мястото да се образоват необходимите кадри.

За Академията на „Телерик“ и необходимостта от нея:

Ако отворим един сайт за работа може много бързо да си отговорим коя е една от най-важните области, свързани с обучение в момента. Вижте обявите – софтуерни инженери, ИТ специалисти, компютърни инженери и т.н. Факт е – 70% от обявите в момента са свързани с информационните технологии. Това означава че има огромна нужда от такива специалисти и брой и ниво на обученията почти близо до нулата. Някой от друга индустрия сигурно си мисли, че ако отиде в Техническия университет ще стане телеком инженер. Но няма такова нещо. Обучението в нашата индустрия става по време на работа.

Именно това се опитваме да променим. Вече в софтуерната индустрия има истинско обучение. Ние изградихме цялостна алтернативна образователна система, която хваща хората още от втори клас в училище, при това не само в София, а в още 20 града из цяла България.  След това продължаваме на гимназиално ниво и най-накрая им дава професия и работа.

Изследване на БАСКОМ от тази година докладва дефицит на десетки хиляди професионалисти в софтуерната индустрия. Не говорим за специалисти, а само за софтуер – за едно парченце от цялата индустрия. И това е като се вземат предвид хората, които ще излязат от университета с такава диплома. Представете си за колко огромен, но неосъзнат потенциал става дума. До 2015 г. недостигът ще е още по-голям. Не знам дали ще успеем да запълним липсата, но една голяма част от хората ще дойдат от нас. Надеждата ми е, че ще успеем да ги надхвърлим.

А софтуерната индустрия в България всъщност може да бъде 10, 20 и дори 50 пъти по-голяма от сегашната. По-силна софтуерна индустрия означава повече растеж на икономиката, по-голяма конкурентоспособност, увеличение на БВП и развитие на това което и ЕС се опитва – на индустриите с голяма добавена стойност. Защото този бизнес е благодат – с инвестиция в един лаптоп можеш да правиш продукти за милиони, стига да знаеш как. В другите индустрии това трудно ще стане.

Ако например отворим фабрика за цимент пак ще осигурим работни места, но ще произвеждаме и ще продаваме цимента на определени цени. Няма как да го продадеш за 100 пъти повече от стойността му. А в софтуерната индустрия можеш. Може и за 1000 пъти повече, и това се прави.

Как изглежда обучението в Академията?

– Много е дълга програмата ни, но на практика обхващаме всички възрасти, които имат нужда от обучение за това да спечелят професия и работа в ИТ сферата.

Софтуерната академия е най-големият ни проект. Имаме над 30 курса. Работим по това да ги направим 50 и да направим акредитация, за да станат бакалавърски програми, но това ще стане лека полека. Покриваме 13 софтуерни професии като програмисти, инженери по качеството, разработчици на мобилни приложения, разработчици на уеб-базиран софтуер и т.н.

Едногодишната програма в софтуерната академия е за хора от всички възрасти, които имат желание да се развиват в сферата. Там нещата се случват в особено големи размери: сега в нея учат 3000 човека, от които 1000 са присъствени. Това не са виртуални хора – не са отишли да гледат един клип в интернет и да се заблуждават, че учат. Говорим за обучение, което е свързано с лекции, упражнения, работа в екип, домашни (и то много), защита на проекти и т.н. Това са осем групи от по 120-130 човека, които идват всеки ден в двете ни големи учебни зали. Помагат им един преподавател и петима асистенти доброволци.

За Академията за деца от 4 до 6 клас набираме местни учители, на които плащаме и им осигуряваме всички необходими материали. Това се прави в 20 града в България. На практика възстановихме кръжоците. И те са важни, защото най-кадърните мениджъри в момента, са хора, които са блеснали още като деца.

В училищната академия събираме за по три дни в София най-умните и най-активните деца, които искат да усвоят професията софтуерен инженер. Това е мястото, на което реално се учат, въпреки че ходят на училище.

Оказва се, че ако едно дете иска да учи компютри и технологии, почти няма къде да го направи. Какво правят родителите – записват децата си в специализирани гимназии. Но какво от това, че в заглавието на гимназията има „електроника“. Там електроника няма. Има специалност „програмиране“, но там програмиране не се случва. В университета има курс по бази данни, но там се доказват теореми. А и като знаем какво е положението в училищата, и че средностатистическия ученик знае повече от учителката си, наистина нуждата от това нещо е огромна.

Но обучението по технологии е само едно парченце от цялото нещо. Ние учим тези хора на свободно образование, на свободно споделяне на знание. Учим ги на социални умения, на предприемачество, на това как работи икономиката, как работи държавата и как работи обществото. Да, фокусът е върху технологиите, защото от там идват парите ни и там са обявите за работа. Но ние подкрепяме и развиваме идеята, че знанието е безплатно – нещо, да което софтуерната индустрия по света отдавна стигна. Подкрепяме концепцията, че хората трябва да се учат да работят в екип още от 4-ти и дори от 2-ри клас и че е необходима практика на правене, не на празни приказки.

Как се прави и колко струва тази идея?

– Абсолютно всичко, което правим, е безплатно. Освен че плащаме заплатите на местните учители, имаме неколкостотин безплатни видео лекции в Youtube. Това е стандарт на съвременното образование.

За всеки град, където има повече възпитаници на академията, се осигуряват лектори на място. Имаме само пет преподаватели, които водят 33 курса едновременно. Килийно училище – така се постига голям ефект с малко пари.

Съотношението при нас е едно към 200, ако броим и онлайн хората – 1:800. В университетите е едно към 0.5. Така че образование може да се прави ефективно, просто с включване на доброволци. Това става като направите програмата безплатна. Като запалите и привлечете хора към каузата си – хора, които първо сте обучили и на които можете да разчитате след това. Сега никак не ни е трудно да привлечем от завършилите студенти нови преподаватели, които безплатно да обучават.

Цената за един курс – например през първата година, в която „Телерик“ купи компанията ми за обучения, беше между 40 и 60 хил. евро на година. Това включваше заплатата на един добър обучител и наема на зала за 20 души.

Но от това печелиш много. Първо си решаваш проблема с работната ръка. Знаете какво се случва, когато пуснеш обява – нула подходящи кандидати или изобщо никакви. Вече нямаме този проблем, защото сами си ги произвеждаме. Така и марката ни вече е една от най-добре разпознатите.

Какъв е резултатът от работата на Академията? Липсата на диплома не е ли пречка за завършилите?

– Резултатът се мери много лесно. Реализацията на завършилите при нас е 100%. Няма човек, който е завършил и не е намерил работа. Необходимостта от такива кадри е твърде голяма, за да останат без работа.

Но има много голям брой хора, които не са успели да завършат Академията, защото имаме високи критерии. Полагат се над 20 изпита. Това си е един цял университет.

До момента имаме над 500 завършили. Доскоро правехме това нещо в по-малки мащаби, но от тази година работим с хиляди хора. Спряхме и концепцията да отпадат тези, които са скъсани на изпит. Те вече не отпадат, просто минават в онлайн формата на обучение. Очакваме тази година да завършат около 1000 души.

Към момента 1200 от всички записани са дошли на изпити и са предали всичките си домашни. Ако сравним това с някой университетски поток, разликата ще е драматична.

Най-добрите 5% ги взема „Телерик“. Затова сме работодател номер едно в България. Академията обслужва интересите на компанията, факт. Но останалите бързо намират работа и влизат навсякъде в индустрията. Няма софтуерна компания в България, която да не е наела хора, обучили се при нас.

Тази програма работи четвърта година. Това не е проект, не е идея, а нещо, което наистина работи. Искаме да добавим бакалавърска степен в уравнението, имаме амбиция и за създаване на университет, но това ще стане лека полека във времето.

Какво е значението на дипломата? Работите ли с университетите?

– Ние се опитахме да работим с университетите. Беше много трагично. Ходихме и правихме курсове. Те ни налагаха техните правила – обясняваха ни как да правим протоколи, ограничаваха ни групите до 100 души, при положение че имахме 400 кандидати. Казваха: ами, решението е много лесно – другите няма да ги учите.

Един ден дойде един човек и попита кога ще си платим, за това, че правим безплатни курсове с техните студенти. Поиска ми подкуп и ние се изнесохме. Няма да ви кажа кой университет.

И в следващия университет, с който работихме, се случи нещо подобно. Само, че единият ни даде директна цифра, а другият ни каза да си помислим как ще работим. Ние просто си направихме собствени учебни зали.

Сега имаме конкретни предложения да работим с университети, но не сме се спрели на нито едно от тях. Причините са най-различни. Първо, искаме да запазим това качеството на образование. Второ – искаме да го запазим безплатно. Трето, искаме да остане с неограничен достъп. Всичко това създава много големи пречки.

Реално не искаме да правим университет, а искаме тези хора, които имат професия и работа да имат и диплома. Но за регистрацията на университет с решение на НС и МС нямаме нервите. Затова търсим университет, който да пусне нашите учебни програми с нашите преподаватели и накрая да издаде неговата диплома. Т.е. учиш при нас, взимаш нашите знания и нашата диплома, която има стойност в индустрията и освен това взимаш диплома за висше образование, която има стойност, да кажем, в държавната администрация и пред мама и тати.

Дипломата и студентските права влияят и на мотивацията. Всички учащи трябва да имат равен старт. Защо нашите възпитаници ще учат и няма да имат право на общежитие например, а другите, които учат в Техническия университет, ще имат. Това трябва да им даде държавата.

Не се ли опасявате, че в някакъв момент напливът ще е твърде голям при положение, че обучението е безплатно?

– Опасяваме се и причината да правим всичко на български език до сега, например сайта ни и самите лекции, е точно тази. Подобни проекти в чужбина като „Кан Академи“ вече имат милиони последователи, а ние за момента нямаме такъв капацитет.

За нас е по-важна България. Собствениците и мениджмънта на фирмата са българи. Въпреки, че имаме офиси по целия свят, тези курсове са приоритетни за България. Ако успеем да запълним дефицита на пазара ще помислим и за международна дейност.

За момента приемаме всички, които искат. Когато станат твърде много прави приемни изпити и ги филтрираме, а след това увеличаваме капацитета. Никого не спираме, просто ги прехвърляме онлайн. Такива са ни обучителните модели, че те могат да се скалират. Например проверяваме домашните автоматизирано, без човешка намеса. Можем да проверим 10 хиляди, 100 хиляди, един милион домашни. Това не е проблем.

Има и друг начин – като намираме доброволци в други градове и разпръскваме дейността. Това е следващата стъпка, но тя все още не е напълно разгърната. Имаме учители в много градове, но все още не е това, което ни се иска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *