Грозна история – Vesti.bg

Грозна история – Vesti.bg.

За връзката между историята на едно разбито от нарушения на прокуратура и съд семейство и избора за нов главен прокурор пише Ясен Бояджиев за „Дойче веле“

Случаят, за който сега ще стане дума, не е толкова трагичен, колкото прочутото дело Борилски.

Нито толкова заплетен, колкото нашумялото дело САПАРД. Но пък е още по-абсурден. И има връзка с избора на главен прокурор.

През януари 2010 г. 27-годишен пловдивчанин, баща на двегодишно дете, компютърен специалист със собствен бизнес, добри доходи и чисто съдебно минало влиза в квартално магазинче, където е редовен клиент, за да си купи цигари и кафе.

Там обаче го причакват полицаи, които без никакви разяснения го арестуват. На опита му да обясни, че е станала грешка, му отговарят с респектиращото: „Млъквай бе, наркоман“.

Да смачкаш едно обикновено семейство

Чак на другия ден той разбира, че е задържан, защото продавачката е „разпознала“ в него човека, който седмица по-рано я заплашил с нож и взел 484 лв. от оборота на магазина.

Нападателят бил с качулка, а жената била, естествено, стресирана и с 4 и половина диоптъра късогледство.

Въпреки това и въпреки всички опровергаващи доказателства, нейните показания се оказват достатъчни за задържането на компютърния специалист – той остава зад решетките цели пет месеца, а след това е осъден.

През цялото това време прокурори и съдии отказват категорично да изпълнят множеството искания на защитата и да обърнат внимание на оневиняващите го доказателства. Десетина души свидетелстват, че по време на обира той е бил на работното си място. Отказана е проверка на клетките на мобилните оператори, която би показала същото.

Няколко охранителни камери са заснели както истинския, така и набедения нападател и на записите ясно се вижда, че единият е с 12 сантиметра по-висок от другия, с различни телосложение и походка.

Както и че намерените в дома на обвиняемия и „припознати“ от продавачката нож, тениска и обувки са съвсем различни.

Прокуратурата и съдът обаче отказват да прегледат записите

В края на краищата втора и трета съдебна инстанция обръщат внимание на тези доказателства и компютърният специалист е оправдан.

Две години от живота му обаче са непоправимо съсипани. Виновните за това ще останат ненаказани. Същото важи и за истинския нападател на кварталния магазин, когото всъщност никой не е търсил.

Грозно и уродливо

Съдебни грешки стават навсякъде по света. Тази грешка обаче, според юристи, е не толкова плод на случайно стечение на обстоятелства, колкото закономерна последица от характерен стил на работа, позволил на правораздавателните институции в Пловдив, затваряли си години наред очите за явните безобразия на Цар Киро, координирано, с лекота и без доказателства да смачкат едно обикновено семейство.

Основна „заслуга“ за всичко това имат разследващите и прокурорите по този случай.

Специалисти определят действията им като фрапиращ пример за често срещания отказ на тези институции да събират оневиняващите доказателства, което също е тяхно задължение.

В случая те очевидно са имали основания да се надяват на благосклонност и единомислие от страна на съда. И са ги получили.

Ключова роля за драстичното потъпкване на човешки права и на върховенството на закона изиграват и двама съдии. Единият е произнеслият осъдителната присъда.

Другият е съдията, наложил по изключително формален начин мярката за неотклонение и оставил един абсолютно невинен човек пет месеца зад решетките. Този човек е самият председател на Окръжния съд – най-високопоставеният и влиятелен съдия в района.

Неговото мнение е решаващо, а за да не накърнят авторитета му, следващите съдебни състави отказват да променят мярката за неотклонение – въпреки рухващите доказателства на обвинението.

Този съдия днес е кандидат за поста главен прокурор

Неговият съдебен район е известен с рекордно малкия брой оправдателни присъди. Което очевидно е резултат от „по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив“, с която съдията публично се хвали.

Нито съдът, нито прокуратурата обаче могат да зависят от каквато и да било или чиято и да било политика – те зависят единствено и само от закона. Последиците иначе са грозни и уродливи, като продължилия две години тормоз срещу пловдивския компютърен специалист.

Фаворитите на властимащите

Предпоставената „по-твърда наказателна политика на съдилищата в Пловдив“ естествено не се приема от Европейския съд по правата на човека, което многократно е водило до осъдителни и скъпи за България решения.

Както най-вероятно ще стане и в случая с пловдивския компютърен специалист. Тази „политика“ обаче очевидно се харесва на управляващите политици, които не крият, че пловдивският съдия е техен фаворит.

Вицепремиерът например го определя като „най-стабилния съдия“. А след издигането на кандидатурата му той направо заяви, че пловдивският съдия „има безупречна репутация в Пловдив и това е достатъчно, за да бъде избран за главен прокурор“.

Премиерът пък го нарече „най-добрият окръжен съдия“. Ако сега въпросният съдия бъде избран за главен прокурор, това всъщност никак няма да е учудващо.

През последните 1-2 години редица ключови места в съдебната система бяха заети от хора, посочени от властимащите. Впрочем, и произнеслият присъдата срещу пловдивския компютърен специалист след това рязко израсна в йерархията и вече е заместник-председател на Специализирания наказателен съд.

Сега явно е дошъл редът и на другия „проявил се“ в случая съдия. Политиката винаги е играла роля при назначенията по съдебните върхове. Тази традиция обаче никога не е изглеждала толкова грозно и уродливо.

Политическите назначения никога не са били толкова неприкрити и същевременно лицемерни, толкова очевидно разминаващи се с критериите за професионализъм и толкова нагло представяни като съдебна реформа.

 

Анализи | Ако европейски гръм удари… – Dnevnik.bg

Анализи | Ако европейски гръм удари… – Dnevnik.bg.

На 5 ноември 2012 г., в деня на Гай Фокс, опитал се да взриви британския парламент през 1605 г., в България също нещо се взриви. С гръм дойде окончателната яснота, с кого си имаме работа в лицето на ГЕРБ-овото управление, накъде то води нещата, какво смята да ни прави и пр. Както винаги, ГЕРБ-ерите сами си казаха всичко; стига да има кой да чува.

Бойко Борисов: „Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души милион и половина няма да карат ски.“ Хилядата негодяи, за които иде реч, са протестиращите, окупирали Орлов мост през юни.

Цялата публикация „Анализи | Ако европейски гръм удари… – Dnevnik.bg“

Биволъ е Георги Тонев Колев

Биволъ е Георги Тонев Колев.

Биволъ навърши две години. За втори път вдигаме наздравица за нашата и вашата свобода. След всичко преживяно считаме за успех, че ни има.

 

Първата статия в сайта е датирана от 9-ти ноември 2010. Денят, в който честваме падането на Берлинската стена. Светла дата за всеки, който тачи свободата повече от стомашно-чревния си тракт.

 

Ако можем да обобщим с две думи този период, той се зове „Мракобесни времена“. Живеем в най-противния период от 23 години насам. Управляват ни мутри и милиционери. Както знаем, бивши мутри и ченгета няма, всички са настоящи, а облечени с власт са тройно по-вредни.

 

За да останат на власт те не се притесняват да атакуват с гранатомети носещите стълбове на едно свободно общество: разделението на властите и свободното слово.

 

Днес не е време за празнуване, а за протест. Призоваваме ви, драги читатели на Биволъ, да дадете отпор, да протестирате срещу скандалното назначение на Венета Марковска за конституционен съдия.

 

Въпреки фактите, че Марковска е в конфликт на интереси и е уличена в търговия с влияние, въпреки предупреждението на Европа, въпреки призива на Президента, тази компрометирана личност отказва да се оттегли, защото чувства подкрепата на мракобесниците, решени да овладеят съдебната власт.

 

Случват се нечувани за демократична държава неща. По искане на Марковска МВР щяло да издирва лицето Георги Тонев Колев, дръзнало да подаде сигнал за злоупотребите с влияние на Марковска. Отново милицинерите работят по сталинската схема „Има човек – има проблем!“ и насаждат страх.

 

Преди 23 години научихме, че свободата не идва сама, а ни чака на площада. Докарахме я дотам, че отново я изгонихме да зъзне на ноемврийския вятър, а в домовете ни се настаниха комфортно страхът и ослушването. Може би затова е нужно да си припомним един истински стих на големия български поет Христо Фотев: „Не на площадите – а в нашите души Тя – Свободата – се изгражда и руши..“

 

Георги Тонев Колев всъщност сме аз, ти, вие, всички, които не искат да живеят в симулирана демокрация, искат правила, искат Европа, а не олигархия от азиатски тип.