Редакционни коментари | Държавна сигурност | Едни забравени методи – Капитал

Редакционни коментари | Държавна сигурност | Едни забравени методи – Капитал.

Някъде в Съдебната палата, незнаен прокурор изтупва от прахта наръчник на Главно следствено управление на Държавна сигурност – „Как да разследваме престъпления срещу Народната република“. Сяда на компютъра и образува преписка за диверсия – еди-кой-си се подготвя да прескочи огражденията на парламента.

Площад с тълпа от анонимни полицаи – без значка и име. Били освободени да я носят, когато пазят тълпа. Някои от тях се усмихват и съобразително изпълняват задълженията си, без агресия. Други, скрити зад маски и анонимност, ритат по кокалчетата, стискат за слабините, заплашват, без да подбират. Удрят журналисти, дръзнали да заснемат агресията им.

Рано сутринта, преди шест – районни инспектори посещават и прибират протестиращи от домовете им по неясна процедура. Цял ден – техни колеги събират оперативна информация. Използват я не за да парират провокации, а за да я докладват на политическото ръководство на МВР. А то да я оформи като опорни точки, които ще прочетем и чуем като „журналистически материали“ и позиции на депутатите от БСП.

Полицейски пост на входа на факултет. Преподаватели и студенти не се допускат. Въпреки учтивото напомняне на ректора, че полицаите нямат място в университета. Освен ако не искат да учат.
В същия този парламент управляващите гласуват бюджета. Всички ще получат по-малко пари. Освен една държавна агенция – за подслушването – за нея има два пъти и половина повече. Когато гласуват, депутатите ще се изнижат с колите си с мръсна газ през шпалир от километър полицаи. Пред тях на паветата ще проснат и ритат студенти, дръзнали да кажат „отивайте си, не ви вярваме“.
Това не е антиутопия. Случва се сега, 2013 година. 23 години след като Държавна сигурност е закрита, нейните методи са отново на мода в МВР.

Разликата между модерната полиция и комунистическата ДС е много проста. Едната организация пази честните и почтени хора, докато другата служи единствено да защитава окупиралата властта номенклатурна клика.

Днес българските служби за сигурност приближават, а на моменти и прекрачват именно тази граница. Те се превръщат в преторианска гвардия на едно компрометирано управление. Пазят хора, част от които най-вероятно са крадците, и бият други, които са по-скоро почтени.

Някои от тях мислят, че така пазят „държавността“. Държавата обаче не са няколкото десетки човека, докопали се някак си до властта. Държавата са законите, почтеността да ги спазваш и волята да промениш нещо в нея, което не ти харесва. Борбата срещу хората, които застават зад тези идеи и изразяват мнението си, протестирайки, е друго – това е вредна и опасна версия на комунистическата Държавна сигурност.

Спомени от преизподнята…комунистическата

Спомени от преизподнята…комунистическата.

Трагичната история на една чешка арфистка и адвокат Стефан Багрилов – депутат от 25 Народно събрание

/Дневникът на Вера Багрилова/ – Първа част

Христо Марков,toross.blog.bg

Големият интелектуалец и актьор Богдан Глишев е страхотен приятел. Преди време ми изпрати спомените на Вера Багрилова. Потресаващ разказ на една чехкиня от бившата Австро-Унгария, арфистка, интелектуалка, която има нещастието да свърже живота си с хасковския адвокат Стефан Багрилов – депутат от 25 Народно събрание, което комунистите избиват изцяло при вакханалията „Народен съд”. Самата Вера прекарва ужасяващи дни и нощи по концентрационните лагери в Делиормана и умира само на 32 г. Оставила е бележките си за онези страховити, адови времена. Писала е на чешки. Съпругата на Богдан, журналистката Ева Димчева започва публикуването на текста във в-к „Подкрепа” през март 1992 г., но само след няколко броя публикациите са спрени.

За да съм коректен започвам публикуването на дневника на Вера Багрилова с антрефилето на Ева Димчева и кратки бележки за основните герои в разказа на самия Богдан. Мисля, че в тези тревожни времена отново се нуждаем от спомените на страдалците, за да знаем, че повторението на комунизма винаги е възможно, макар и с по-префинени методи, но е възможно, защото генома им е същия като на тези убийци и сатрапи, причинили толкова страдания.

Ева Димчева

ДВА ПРОТИВОПОЛОЖНИ СВЯТА

Драгойчева слави бойните подвизи, музикантка пише историята на страданието си

„НА ДНЕШНИЯ ден – 8 март – първото слово на благодарност за осъщественото равноправие, за зачетеното човешко достойнство, за всичко, което имат българските трудещи се жени, ще бъде отправено към…“ И така 45 години благодаряхме и благодаряхме, докато съвсем се омъжествихме. Гордо леехме чугун, катерехме се по строителни скелета, карахме тежки камиони… Това си го знаем.

Не знаем само едно – как наравно с мъжете си страдаха и онези български жени, обявени за врагове на народа.

Пред мен е един дневник, писан през 1944-1945 г. На чешки. Дневникът на Вера Стефанова Багрилова, по баща Жан Берновски, родена през 1914 г. в гр. Олмоуц, Чехословакия. Съпруга на депутата от Радомир Стефан Иванов Багрилов, убит на 2 февруари 1945 г. заедно с 32 министри и 68 депутати. Едно чувствително и интелигентно перо разказва съдбата си между 24 декември 1944 и 27 август 1945 г. в българския Сибир.

Докато се веят червените бойни знамена на женската слава, докато ватенките са първия признак на женственост, една музикантка, лишена от музиката и детето си, пише историята на страданието си. Струва си да го прочетем. Защото е запазена и преведена на български от дъщерята Иглика и Мария Багрилови.

Дневникът ще публикуваме без редакторска намеса и съкращения.

А докато четем, не е зле да чуваме и думите на Цола Драгойчева, произнесени на един 8 март [1948]: „На нас, жените от страните на народните демокрации, предстои не да се борим за равноправие, каквото ние имаме всестранно дадено, нам предстои да задълбочим и разширим демократичните преобразования, да работим за развитието на народното стопанство в нашите страни, да подкрепим миролюбивата външна политика на нашите правителства…“

Стефан Иванов Багрилов (адвокат) е от Хасково, кога е роден – може да се провери в протоколите, ако са достъпни. Но знам, че с Иван Батембергски (р.1904) ги водят за „най-младите“ в 25 НС. Бащата Иван умира късно – през октомври 1960 в Хасково. Стефан е първороден, има брат Никола (починал след събитията`45 от туберкулоза) и сестра Мария (Мимето, 1914 Хасково-1986 София) – библиотекарка във ІІ-ра градска б-ка, отгледала Иглика. Друга сестра – Милка (починала на 52 г. от рак) и омъжена за Стоил.

Вера Жан Берновска (14.ІІ.1914, Олмоуц, Австроунгария – 14.ІІІ.1946, Варна) авторка на дневника (майка й се казвала Тереза – дъщеря на Олга Розентал, покръстена еврейка). Когато Стефан я намира в Загреб към 1940 , Вера е арфистка в тамошната филхармония. Проговорила е добре на български. Заболява смъртно из лагерите в Делиормана, нейни колеги от Варненската филхармония успяват да я измъкнат някак си след август 1945 и тя умира там на 32 г. от скоротечен рак в началото на следващата година. Погребана е във Варна. Актрисата от Нар. т-р Зорка Йорданова (1904-1970) искала да осинови Иглика, но бащините роднини не разрешили. Цялата публикация „Спомени от преизподнята…комунистическата“

Анализи | Сп.“Тайм“: Българският протест засяга статуквото в Източна Европа – Dnevnik.bg

 

Анализи | Сп.“Тайм“: Българският протест засяга статуквото в Източна Европа – Dnevnik.bg.

Някои българи смятат, че сегашните протести в страната са предвестник за събития в много по-широк район, пише списание „Тайм“ в обширна статия за събитията в България.

 

Авторката Кейти Харис цитира интервю с Петър Копралев – 42-годишен архитект и предприемач, който помага в организирането пред общината на Сан Франциско на протести в подкрепа на сънародниците си, демонстриращи в София. „Политическата стабилност на България е важна за политическата стабилност на цяла Европа. Без демокрация и морална политическа система страната ни ще се отклони от европейските ценности и това ще обърка единството на ЕС. Всички български правителства през последните 24 години са защитавали интересите на групи олигарси, на мафията и структурите на организираната престъпност и са отказвали да разберат, че са избрани да защитават и служат на интересите на народа на България“, казва Копралев.

 

Докато по-голямата част от Европа се занимава само с фискалните проблеми от икономическата криза, източната й периферия се бори със заразата, идваща от недемократичното й минало, бори се с връзкарството, злоупотребите и дълбоко вкорененото недоверие към политическата класа, казва Харис.

 

Тя подробно описва причините за протестите, повода – назначаването на 14 юни на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС и как донякъде причината за случващото се е голямата зависимост на България от руските енергийни доставки.

 

В статията е цитиран и Стефан Ралчев, програмен директор на софийския Институт за регионални и международни изследвания, според когото руснаците „използват енергийната ни зависимост от тях, за да оказват натиск и да правят пари“. „И ако руският монопол се прехвърли от газа и петрола към сектора не електроенергията, това ще бъде колапс на суверенитета ни като държава.“

 

Същата позиция изказва и 29-годишната Ивета Чернева от София, която активно подкрепя протеста в интернет и социалните мрежи. „Още не сме приключили с комунистическото си минало – опитваме се да скъсаме с изостаналия манталитет от онези времена.“

 

Макар България да се присъедини към НАТО през 2004г. и към ЕС в 2007г., мнозина българи смятат, че страната им не е успяла да скъса с комунистическото си минало. В допълнение на това много от тях оценяват коалиционното правителство като неспособно да действа, а протестите са срещу корупцията и стагнацията на политическата система, разказва още Кейти Харис.

 

Те са предимно млади, добре образовани и икономически независими и знаят какво искат да постигнат, допълва тя. „Преди всичко хората настояват за оставка на правителството. След това те искат да променят политическата система и върховенство на закона“, казва пред „Тайм“ Лилия Апостолова, „управляващ директор на водещата група за бизнес медии в България“. (става дума за „Икономедиа“, която се ръководи от Апостолова – бел.ред.)

 

Премиерът Пламен Орешарски обаче е решен да остане на поста си и в интервю за „Уолстрийт джърнъл“ по-рано тази седмица заяви ,че е „неприемливо протестиращите да го обвиняват в корупция, след като е на власт едва от няколко седмици, допълва Харис.

Анализи | Изборът на Станишев, капанът „Белене“ и алтернативата „Бойко или Путин“ – Dnevnik.bg

Анализи | Изборът на Станишев, капанът „Белене“ и алтернативата „Бойко или Путин“ – Dnevnik.bg.

Ако преди месец имаше избори, резултатите на ГЕРБ и БСП щяха да бъдат приблизително еднакви. Ако обаче има избори утре, ГЕРБ ще вземе убедителна преднина пред червените. Какво се случи?

 

Случи се обичайното. Когато на БСП й замирише на изборна победа, тя се връща в най-същностното си състояние – на инструмент на руската външна политика. Имаше шанс този път това да бъде избегнато и макар най-вероятно този шанс вече да не съществува, струва си да се направи аналитичен оглед на ситуацията. Все пак

Цялата публикация „Анализи | Изборът на Станишев, капанът „Белене“ и алтернативата „Бойко или Путин“ – Dnevnik.bg“